Добрин Петков

Роден на 24 август 1923 г. в семейство на музиканти. Ражда се в Дрезден, при престой на родителите му в Германия. Израства в София.

Бащата на Добрин Петков Христо Петков завършва право във Франция, но едновременно с това учи и музика – цигулка и лютиерство. Когато се завръща в България става експерт лютиер и музикален педагог. Подготвя голям брой известни наши цигулари като проф. Владимир Аврамов, проф. Боян Лечев, Стоян Сертев и други. Син на Добри Петков, бивш министър от кабинета на Радославов и председател на Народното събрание.

Майката на Добрин Петков Цветана Зографова е дъщеря на Никола Зографов — един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев. Учи в Кюстендил и по-късно следва класическо пеене във Виена. След като се завръща в България влиза в състава на Софийската опера.

Родителите на Добрин Петков са във връзка с всички известни столични музиканти. В тяхната къща се музицира постоянно. Цял живот спомените за песните на майка му ще съпътстват бъдещия диригент, отразявайки се на възпитанието и творческата му душевност. По-късно Добрин Петков често ще споделя на своята съпруга Вера за въздействието, което са оказали върху него песните на Шуберт, които неговата майка му е пяла в детските години.

На 5-годишна възраст започва уроци по цигулка при баща си.

На 8 години за пръв път излиза на концертния подиум, а на 9 години изнася първия си самостоятелен концерт като цигулар.

На 10 години дирижира в продължение на един сезон оркестъра на Детската театрална школа у нас.

На 12 години изнася в столицата и в провинцията редица самостоятелни концерти като цигулар, както и съвместен концерт с проф. Панчо Владигеров в Белград.

Според спомените на негови съвременници, през годините на своето детство Добрин Петков дружи с Юри Буков, с когото свирят Трета соната за цигулка и пиано от Брамс, с Васко Абаджиев, с когото изпълняват Концерт за две цигулки от Вивалди, с известните цигулари Фреди Островски и Митко Събев.

На 13-годишна възраст Добрин Петков получава от Британското правителство стипендия и заминава да учи в Кралския колеж за музика в Лондон, където следва две години дирижиране и цигулка.

През 1939 г. Добрин Петков се завръща в София и постъпва във Втора мъжка гимназия. Там сформира младежки симфоничен оркестър, с който изнася няколко концерта.

Висшето си образование завършва през 1947 г. в Музикалната академия в София.

На 12 декември 1948 г. сключва брак с д-р Вера Петкова. Раждат им се две деца: Ана – през 1949 г., която става архитект и Христо – през 1954 г., по образование инженер.

От 1950 г. нататък започва активната концертна дейност на Добрин Петков като диригент.

На 1 декември 1952 ге назначен като диригент в Русе (дирижира и оперни спектакли, и симфонични концерти). Продължава изявите си и като цигулар.

На 1 септември 1956 г. е назначен за диригент на симфоничния оркестър в Пловдив.

На 1 септември 1962 става първи диригент на Софийска филхармония и безвъзмездно (по негово желание) главен диригент на Софийска опера.

От 1975 г. отново се връща в Пловдив като главен диригент на филхармонията. Остава на тази длъжност до края на живота си.

Добрин Петков умира на 10 февруари 1987 г. в София, на 64 години.

 ТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ

Признат както за един от най-бележитите български диригенти, така и за музикант от световна величина, Добрин Петков остава в историята със своя впечатляващ като стилово разнообразие и внушителен като брой, репертоар от шедьоври на европейската музикална класика, изживяни и гениално интерпретирани под неговата палка. Според личния му архив, това са над 1000 изнесени концертни програми на българска сцена и над 150 музикални записа – симфоничното творчество на Бетховен, Шуман, Брамс, Чайковски, Берлиоз, Брукнер, Рихард Щраус, Стравински, Прокофиев, Барток, Хиндемит, Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Петко Стайнов, Любомир Пипков, Константин Илиев, Васил Казанджиев, Иван Спасов и много други, в това число оперни и кантатно-ораториални произведения.

Наред със суперлативните отзиви от гастролите по целия свят, ето и някои от паметните концерти на родна сцена под диригентството на Добрин Петков, които завинаги ще останат в златния фонд на българското музикално изкуство и изпълнителско майсторство:

В София: Постановката на операта „Дон Жуан” от Моцарт през 1963 г. със Софийската опера; Премиерата на Втора симфония от Марин Големинов със Софийската филхармония през 1968 г. на прегледа Нова българска музика;

В Русе: Концертното изпълнение на операта „Прикованият Прометей” от Лазар Николов през 1974 г. със сборен състав;

В Пловдив: Авторският концерт на Дмитрий Шостакович през 1958 г. година, програмата на който включва Втори концерт за пиано и оркестър в изпълнение на самия автор и неговата пета симфония; Две десетилетия по-късно по случай тридесет години от основаването на Пловдивската филхармония, Добрин Петков дирижира и покъртителната 8-ма симфония на Шостакович; Постановката на „Вълшебната флейта” от Моцарт през 1971 г. с Пловдивската опера; Баховият „Матеус пасион” през 1982 г. с Пловдивската филхармония, хора на Българското радио, Пловдивски камерен хор на девойките, и солисти; Грандиозната оратория на Онегер „Жана д`Арк на кладата” с Пловдивската филхармония, детски и смесен хор при Пловдивското певческо дружество „Ангел Букорещлиев”, и солисти през 1984 г. година; Операта „Отело” на Верди през 1986 г. с Пловдивската опера.

През пловдивския период от творческата му кариера е и концертът през 1981 г., на който Добрин Петков дирижира пловдивската филхармония в прочутата зала на театър „Шатле” в Париж, където са поканени заедно с едни от най-добрите оркестри в света – Берлинската, Чикагската и Бостънската филхармония.

Гастроли – в цяла България. В чужбина (в периода 1935 – 1984 г.): Англия, Русия, Италия, Франция, Германия, Испания, Унгария, Чехия, Полша, Гърция, Румъния, Ливан, Сирия, Куба, Венецуела.

Концертирал многократно с почти всички големи български изпълнители като Минчо Минчев, Стойка Миланова, Емил Камиларов, Георги Бадев, Боян Лечев, Венцеслав Николов, Трифон Силяновски, Николай Евров, Антон Диков, с руските творци Дмитрий Шостакович, Тихон Хренников, Мстислав Ростропович и други.

По идея на Добрин Петков в края на 50-те години на 20 век се създават концертите на Пловдивската филхармония със солисти ученици от Музикалното училище. На задължителните прослушвания за подбора на солистите за всеки концерт, наред със солистите-водачи на групи от оркестъра на Филхармонията, присъства и лично Маестрото. Провеждани ежегодно и до днес, това са едни от най-престижните събития в художественотворческото израстване на всеки ученик.

Винаги съм изпитвал едно особено вълнение при срещите си на подиума с младите музиканти от Пловдивското музикално училище! Някакво светло, окрилящо вълнение! Вероятно то е идвало от чара на младостта или може би от онази будна пленителна неподправеност, благословена правота, с която диша, чувства и музицира младият човек.

Тези млади хора, които са винаги под 20-годишна възраст, свирят непосредствено, а пък изкуството на първо място иска непосредственост. Привлича ме не само фактът, че юношите са талантливи (някои между тях много талантливи), но и радостта да слушам едно непосредствено, бликащо музициране.

И именно тук, според мен, е огромната заслуга на призваните педагози в това училище – че почти винаги са съумявали да съхранят тази неповторима особеност на младостта и върху нейния фонд да осъществяват по един наистина великолепен начин изграждането на бъдещия музикант. И резултатите, разбира се, никога не са закъснявали. Каква нескончаема поредица от имена на първокласни български музиканти, излезли от Пловдивското училище, която по възможно най-категоричния и достоен начин доказва и брани неговия общонационален авторитет!“ – Добрин Петков

Официален сайтhttp://dobrinpetkov.com/