В края на 1944 г. в Пловдив е сформиран Комитет за културно издигане на града, една от целите на който е откриването на нови учебни заведения и създаването на симфоничен оркестър. От пловдивските музиканти в Комитета членуват Ангел Букорещлиев, Аврам Литман, Трендафил Миланов, Анастас Маринкев, Марко Мешолам и други. Чрез стабилна обществена и политическа подкрепа от страна на градската управа в лицето на видния пловдивски адвокат и общественик Никола Янев и тогавашния Областен управител Йордан Божилов осигуряването на средствата за осъществяването на поставените задачи се извършва на местно ниво, без да се разчита на субсидии от страна на държавата.
Из спомените на Никола Янев: „1944 г. Министърът на народната просвета признаваше необходимостта в Пловдив да бъде открито музикално училище. Той обаче отказваше да задоволи тази нужда, защото в бюджета на държавата нямало предвидени кредити за откриване на ново музикално училище.
Тогава културният комитет заяви, че е готов и съгласен да поеме изцяло издръжката на училището, докато се предвидят необходимите средства в бюджета на държавата. Казахме, че пловдивските граждани искат училището да се открие още сега, за да не се забавя повече културното и музикалното развитие на града. При това положение министърът капитулира.
На 27 март 1945 г. той издаде заповед, с която разреши на културния комитет да открие в Пловдив частно средно музикално училище.
Първата учебна година на музикалното училище беше тържествено открита от мен като председател на културния комитет на 24 септември 1945 г. в сградата на ул. „Цар Асен” № 10.
През следващата 1946 г. държавата пое изцяло издръжката на училището и тогава то стана държавно.
Така се създаде Пловдивското музикално училище….”
Първият директор на училището е Трендафил Миланов (цигулка), а едни от първите преподаватели стават видните пловдивски музиканти: Ангел Букорещлиев, Флоренция Русчева и Зорка Сайян – пиано; Аврам Литман – цигулка; Марко Мешолам – виола; Милчо Петров – виолончело; Анастас Маринкев – контрабас; Борислав Благоев и Чудомир Делчев – флейта; Селма Куруян – класическо пеене; проф. Иван Пеев и проф. Асен Диамандиев – музикално-теоретични дисциплини; Нена Михлюзова – история на музиката. Все личности, които с ентусиазъм, вяра и себеотдаване полагат основата на бъдещето и творческия живот на една от емблематичните за града музикални институции.
Из спомените на Анастас Маринкев: „Пловдивската общественост с радост посрещна откриването на училището. Победата е спечелена. Удря първият училищен звънец, прозвучават първите акорди. Отворени са вратите на едно ново училище, в което децата ще учат, ще творят, ще изграждат новото изкуство.
Различни поколения преподаватели си подадоха ръка за изграждането на един пълноценен институт за музикално изкуство, за да възпитат прекрасни певци и инструменталисти с отлична професионална подготовка, заели достойно своите места в съставите на симфоничните и оперните оркестри, хорове и ансамбли.
Пловдивското музикално училище има голямата заслуга и за откриването на първата в страната Детска музикална школа.
Прелиствайки страниците на летописните книги, пред нас се редят интересни епизоди, които ни говорят за един достойно изпълнен дълг към нашето образование и изкуство.”
През 1975 г., с активното съдействие на тогавашния директор Анастас Маринкев, в училището се открива специализирано обучение по класически танци.
От 1995 г. училището носи името на един от най-големите български диригенти Добрин Петков, дългогодишен главен диригент на Пловдивската филхармония.
През 2004 г. училището е преименувано в Национално училище за музикално и танцово изкуство (НУМТИ) „Добрин Петков” – Пловдив.
Основано преди повече от седемдесет години с много ентусиазъм, желание и амбиции, днес НУМТИ „Добрин Петков” заема стабилно и възлово място в българската музикална култура, като уверено отстоява статута си на модерно и елитно учебно заведение от европейски тип.
Национално училище за музикално и танцово изкуство "ДОБРИН ПЕТКОВ" 